Движение си ти. Какво не знам

да спреш ще те накара от умора.

Сега си тук, след малко пък си там,

и все жадуваш път, И срещи с хора.

Душата ти е скитница. И аз

така и не успях да те настигна,

макар и да те следвах всеки час.

Ти просто се обърна и намигна

и пак пое. Но мисля, бих могла

да чакам търпеливо да се върнеш,

без да роптая, без да бъда зла.

За сбогом, може би, ще ме прегърнеш.