Пясък И ръб на пропаст виждам в ясен ден.
Над нея остри върхове белеят.
Усещам страх, но нещо вътре в мен
ми казва : надникни без страх във нея.

Далече долу блъска се река
и върши свойта работа вековна.
Откъртва песъчинки от брега,
надолу носи ги в игра съдбовна.

И осъзнах над дивата река,
че аз съм песъчинката сред нея.
И да приема, и да отрека
е все това. Да плувам не умея.

Не мога да избирам де да спра,
но може би ще стана част от пътя,
извил нагоре, водещ към снега
на оня връх, на който ти ще стъпиш.