Есен златна, благодатна,
вчера си замина.
И декември след ноември
пусна дим в комина.

Слънчо пече, но далече
взе да се поскрива.
Селянин остави вече
нива да почива.

Спи земята в дъжд облята
и снега сънува.
Долу нейде под листата
стрък зелен палува.

Свит в кълбо като пружина
чака свойто време.
А на масата дружина
 с "Ха, наздраве!" дреме.
1.12.2017