А мисля все за теб. С какво - не зная

душата ми обсеби изведнъж.

Тръгни до мен. Навън от тази стая

тъй както първите жена и мъж

да минем под заспалите дървета.

Под сенките стаени на нощта,

Да шепнем думи чакани и свети,

да чуем тъй жадувани неща.

Да седнем някъде на чаша вино

и виното в очите да искри.

Да бъдем пак на двадесет години

за тебе, а пък за мене ти.

Нима е невъзможно и зависи

от хиляди причини наведнъж.

А мисля все за теб. За мене ти си

така отдавна чаканият мъж.