Балканът е отворил свойта пазва.

Тя в шепата си теб е приютила.

Чрез тебе свойта приказка разказва

за битки люти и за мъжка сила.

Когато сипвал господ по земята

неземна хубост, красота омайна

над теб се е развързала торбата

и разпиляла най-прекрасна тайна -

скали високи, мушнали небето,

гори зелени, грабнали сърцето,

вода-сълзица, облак ненагледен.

О, Тетевен, стоя пред теб приведен.

От стих изящен по си поетичен

горен,строен отново, с дух различен

от градовете, твоите събратя.