Колко пъти повтарям-

                   мога, нужно е, трябва

и отново потъвам

                   в тъй познат кръговрат.

Неизказано трудно

                   припечелва се хляба

и коварно изменя

                   непознатия свят. 

Колко трудно намирам

                   точни, истински думи,

колко пъти не стига

                   глътка въздух или

доброволно заставам

                   срещу луди куршуми-

стара рана в гърдите

                   настойчиво боли. 

Доста трудно живея.

                   Все се уча да плувам

в океана от чувства.

                   Без да гледам встрани

мълчаливо и кратко

                   с нещо все се сбогувам,

в нещо все се надявам,

                   нещо все се мени.