Съдбата на дете не е трева,

която след копита се изправя.

И ако имаш тиква, не глава

това не би разбрал. Не се поправя

една несправедливост с други сто.

Не се лекува рана с друга рана.

Със обич даже в нощвите тесто

замесвали са бабите зарана.

Децата наши-нашето сега

и бъдещето наше в тях да видим.

Те носят във очите си тъга,

те носят във сърцата си обиди.

Грехът е наш. На майки и бащи.

На гледащите отстрани. Отгоре.

Когато резултатът ни втрещи

се питат всички кой е отговорен.

Не мачкайте децата! И трева

понякога отъпкана остава.

Душата детска-чудо е това!