Всичко е същото. Мислим, че нещо променяме.

Нижат се дните ни. Даваме или пък вземаме.

Учим се как да обичаме и да прощаваме.

Учим се малко да вземем и много да даваме.

Всичко е същото от векове и за в бъдното.

Днес и сега и нататък до края в отвъдното.

Мислим, чувстваме, храним се и с любов и с омраза.

Бог упрекваме само нас че жестоко наказа.

Но бог няма вина. Няма ад и пряк път към рая.

Смешно грешни сме. Всичко носим в душите си, зная.

И е същото - кръстът божи  и тая Голгота

векове след Исус все разделя смъртта от живота.