Приеми ме отново

Моя бедна земя. И безкрайно богата.

Ти прие ме каквато си бях.

И край моята люлка блестя до позлата

свела вейки бреза и ми пя.

 

Бързо мина се времето. Ето децата

вече имат си свои деца.

Както семето  есен засято в земята

е отново сега семенца.

 

И отново вървя  между твоите ниви

с побелялата вече коса.

И са изгрев и залез еднакво красиви.

Както някога газя роса.

 

Моя родна земя. Приеми ме отново -

Цял живот аз към тебе вървя

да се върна при теб. И съм вече готова

да се слея със твойта трева.

Поздрави

Валя

Когато го прочетох набързо първия път или опит, ми се стори тъжно.

Сега когато го четох небързо и втория прочит си спомних, че да създадеш и възпиташ достойно и достойни деца - е това вече е постижение и смислен живот, особено днес - 21-и век!

Значи не са тъжни стиховете!
Желая на авторката още такива и още път да извърви за да пише ;)

Кръговрат на живота ,най-нормалното нещо,радвам се че спирате при стиховете ми...