Край слънчево море, на ситен пясък,

пленени от безкрайна синева,

заслушани във вечния му плясък,

склонили са те двамата глава.

По пясъка следи на много хора,

но в този миг са двамата сами.

Спокойно е морето, за отмора

да прекопира залез се стреми.

Как искам да повярвам, че сме ние

и чайките над двама ни кръжат.

Под нашите крака водата бие.

Поемам неусетно аромат

какъвто само край морето има.

На рамото ти слагам в миг глава,

готова да забравя свойто име,

но да усетя тази синева.