Живот назаем - кой ли би мечтал.

Но го живеем в страх и изумление.

Топим се - кой живял - не доживял

и търсим за душите си спасение.

Назаем всичко - харчове, мечти

и те се губят неосъществими.

Без нищичко оставаме почти,

забравяме и собственото име.

Дали ще има след смъртта живот

да изживеем него като хора.

Или в какъвто впрегнат си хомот

дотам е гордостта ти и позора.