Не ми прощавай. Няма и да моля.

Ако го можеш - просто забрави.

Към тебе тръгнах със сърце и воля,

така и не разбрах къде отбих.

И мислех си, че даже път да няма

ще те намеря както утринта

в загасналия вече нощен пламък

намира въглен за да сгрей света.

И мислех си, че новото начало

при нас ще дойде слънце щом изгрей.

Ала при теб то вече е изгряло.

На мене сякаш просто ми се смей.

Загубих се по път към теб. И сякаш

изгубих и надежда,  и мечти.

А ти ме срещна и до мен приклякаш.

Не те помолих. Беше ми простил.