Живот Животът се оказа по-различен,
остана всичко някъде - мечти,
очаквания. Мислех го приличен.
А той разгърден, рошав ме смути.

Дали защото пак навън е есен -
природата приготвя се за сън -
не ми изглежда вече никак лесен,
по-скоро ме препъва като пън

останал нейде, дето не очаквам.
И в тъмното явил се изведнъж.
От удара и охкам, и проплаквам.
Но ставам. Няма начин. Идва дъжд.

До тук не беше лесен. А нататък
навярно ще е двойно по-нелек,
по-рошав и разгърден, и по-кратък.
Навярно от това, че съм човек

вървя и ставам. И дали от болка,
дали от вяра или от копнеж
да издържа сама не зная колко.
Навярно колкото, живот, дадеш.