Да беше нощ, да беше тежък сън,
разбрала бих заелите одежди.
Но грее слънце парещо навън -
от трети вид са само тези срещи.

Какво от мене искаш, призрак бял,
какво сгреших, та бродиш и ме плашиш.
Наскита ли се или си видял
налетите пред мене с вино чаши.

Седни да пием, бледен ми другар
във самотата моя безразсъдна -
прозрачно бледен в летния загар -
дали след тебе каниш ме да тръгна.

Наздраве! С теб да пием до нощта
дали върви да кажа в този случай.
След толкова непризрачни неща
да срещна призрак чест е, че се случи.

Излая куче, ти се разстопи
на жегата във маранята потна.
Бледнеещ странник ,тъй  и не отпи
 от виното.Дори врата не хлопна.

4.05.2017