Преди да се родя ми е написано
и ще се сбъдне всичкото до края.
Дори да бъда на моменти слисана -
така е трябвало да бъде, зная.

Познах на вятър устрема в косите си,
 познах света през прошка и омраза.
Познах мъжа със пламъче в очите си -
за мен родено.В себе си го пазя.

Опитах да избягам от съдбата си,
докато не разбрах, че е възможно
 със нея  да заплащам свободата си
и правото в сърцето ми тревожно

да имат място пролетните ручеи.
И мириси на цъфнали градини.
Очакване, че нещо ще се случи
 и път, по който мога да замина.

А пътищата Божии са в края си.
Заблуди, болки, радости нескрити
 остават без значение  и зная си
без страх ще гледам утрото в очите.
9.05.2017