Смъртта не идва изведнъж.
Тя всеки ден по малко взема -
дали жена е или мъж,
дори дете от нас отнема.

Но вместо стра един живот
оставя бледа, малка диря,
достатъчна да върже плод,
достатъчна, да не умира.

По усет, слабости, мечти,
по пътища неизвървяни,
човешко щастие шепти
и милва белези от рани.

Един живот.Едничка смърт
и топъл пясък под нозете.
Трева и слънце са от плът.
Над нас на птици са крилете.

Какво от туй, че всеки ден
живот и смърт по малко вземат?
От изток изгревът червен
все още пише стих - поема.
30.11.2017