Мое внуче, мое малко чудо,
на сърцето ми един копнеж.
Тичат ли крачетата ти лудо?

В големия свят са наложени все правила.
Да, празя ги, мразя, но туй си е друга игра.
Ти силен си, можеш реката със бент да запреш,

Звездите над нас са такива едни разпилени,
блещукат и смигат с насмешка прикрита едва.
Мечтите единствено стигат до тях несъмнено,

Момичето, което не познаваш
живее с теб.Зад твоята врата
 за тебе пали в нощите жарава,

Внучката ми Мила
де ли се е скрила?
Тука зад пердето