Актриса съм. Но не на ярка сцена

и зрители да ме боготворят.

Аз сякаш беззащитна съм мишена,

изправена на някой кръстопът.

Играя трудна, невъзможна роля-

сама съм и старица, и дете.

Ранява ме човешката неволя,

тъга в усмивката ми се чете.

А ти си днес един капризен зрител,

очакващ развлечения и смях.

Защо не ме погледнеш във очите

да видиш колко мъка има в тях.

Усмихвам се, не бива да заплача-

спектакълът на живо си тече.

Очаквам скоро да се спусне здрача,

да се пречистя пак като дете.