Живях елементарно, просто

и думите ми са такива.

Далеч от Бог и от апостол.

И мисля си, че бях щастлива.

Живях далеч от суетата.

Обичах, мразих и прощавах.

Загърбвах в себе си жената,

но безразлична не минавах

край плачещо дете, край огън

през разлюляна житна нива.

Приемах чуждата тревога,

от чужда болка аз отпивах.

Не се срамувам да живея

елементарно, просто, диво.

Да се преструвам не умея

и няма как да ми отива.