Поезия :: Не е достатъчно

Понякога забравям, че съм стара
и хуквам подир блянове в дъжда.
Със времето сме в бърза надпревара
и то не ме оставя да тъжа.

И за какво? За минали години,
за многото пропуснати неща?
Дори да съм живяла немислимо,
разтърсващо екстремно, ще сгреша

да мисля, че познавам вече всичко.
За всичко трябва не един живот.
Дори и срещу себе си да тичах,
дори да бях ракетата - робот.

Не бих могла да кажа, стига вече,
достатъчно е и се наживях.
Докато чувствам удара сърдечен
все недостатъчен е свят и смях.

Нагоре

Тагове: оцеляване,

Гласувай:

Подобни постинги

DBS Рецепта за оцеляване
Оцеляване и развитие
ПОСЛЕДНО ПОВИКВАНЕ ЗА ПОСЛЕДНИЯ ВЛАК

Прочелите постинга прочетоха и:

МОИ НОВИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
ИДВАМ ЗА ТЕБ
Йога - път към инвалидност и...духовна с...

Следващ постинг

Предишен постинг

Триптих

И всичко правим от любов

Коментари