Говоря си със вятъра, с листата,
със кучето на двора, с есента.
И виртуално гоня самотата,
но път към мене все намира тя.

Отидоха си близките. Останах
като дърво без корени сред път.
Расте по градовете нова смяна-
за тях съм коренът, домът, духът.

Сама ли съм? Или самотна в мрака
когато самотата най тежи.
Когато не очаквам и не чакат
и мен. Общуване ли е кажи

говоренето с вятъра, с листата
и с кучето на двора, с есента.
И все да чувам стъпки пред вратата.
Но няма никой. Идва самота.

Харесаха ми хубавите стихове, благодаря!