Греховете ми спят зад завеси,
позатрупани, да не настинат.
Неочаквано ти се намеси
и ги пусна ,при мене да минат.

Позабравени бяха до скоро,
укротени, потънали в пепел.
Ти избърса праха им. Отново
да смущават съня ми нелепо.

Де съня ми, де нейде по пладне
ми напомнят доколко съм грешна.
А грехът ме измъчва и жаден
е за прошка. А аз съм си смешна.

Ти четеш ме - отворена книга
 и с ръце и сърце ме прегръщаш, 
но те моля, недей ми намига,
не отваряй, греха ми да връщаш.