Преди да се родя ми е написано
и ще се сбъдне всичкото до края.
Дори да бъда на моменти слисана -

Да беше нощ, да беше тежък сън,
разбрала бих заелите одежди.
Но грее слънце парещо навън -

Върбите плачат с моите сълзи,
надвесени над близкото поточе.
По склона пуска се мъгла.Пълзи

Посвещава се на Фло-огън момиче
Има хора-като въглени парят.                      
И  не падат от удар отзад.

Тъй ни учеха, Господи,
да не вярваме в тебе,
да си бъдем апостоли

Моля  за информация как да се свържа с модератор на сайта, някой съвестен да реагира.Не знам кой  и как надува  посещенията, има ли начин да се предотврати това?
Трябва ли да се откажа от Блог.бг?

Лесно е - трябва да знаеш
както във детските дни
своя игра ли играеш,

Той трябва да е силен и богат,
 с широки плещи, погледът - премрежен.
И много щедър.Има си палат.

Ще си отида някой ден. Ще си отида
във дом забравен и студен.Няма да видя,
как всичко туй, което бях е  вече пепел,

"Няма по-сляп от онзи, който не иска да види"
Чувства.Трепети.Страст.Пълнота.
Кой през нещо от тях не минава?

Тя закрива лицето си,
ала не  и сърцето си.
То  е малкото нещо,

Родителите колко малко знаят.
Едната гола истина е в нас.
Зашита правим им да не роптаят,